НОВИ СТАТИИ

НОВИ СТАТИИ (165)

Влияние на културния фактор върху поведението на клиента

Културата е свързана с преобладаващата част от факторите, които влияят върху мисловния процес на индивида и неговото поведение. По съдържание тя е съвкупност от знания, вяра, традиции морал и други ценности, които човек притежава в качеството си на член на дадено общество. Параметрите, влияещи върху поведението на потребителите, могат да бъдат обособени по следния начин:

Културни ценности – разделят се на три групи:

1. Ценности ориентирани към самия индивид. Отразяват целите и подхода на индивида към живота, които обществото смята за приемливи – активно/пасивно отношение към живота; трудолюбие/мързел; материално/нематериално отношение към живота и т.н.

2. Ценности ориентирани към другите. Отразяват възгледа на обществото за взаимоотношенията между отделните индивиди в него.

3. Ценности ориентирани към обкръжаващата среда – в центъра им са обществените възгледи за връзките на индивида със средата (икономическа, техническа и т.н.)

Културни различия в комуникациите. Различията между културите по отношение на говорната комуникация са очевидни. Има не малко примери за неуспешни реклами (недостигнали и неразбрани от потребителите) свързани с превода н посланието. Всяка култура извършва и невербална комуникация. Тя съдържа следните елементи: време, пространство, приятелство, споразумения, вещи, символи, етикеция.

Проблемът за маркетолозите възниква главно при интерпретирането на тези елементи. Вярната оценка на различията е важна за разработването на адекватни маркетингови стратегии. Влиянието на културата е определяща променлива на потребителското поведение. Членовете на една култура са склонни да решават по сходен начин. Същевременно отделните култури се различават и променят, мака и бавно. Маркетолозите трябва да улавят промените в културата и да се стремят да адаптират стратегиите си към новите тенденции.

Субкултура. В рамките на една култура могат да се отличат разнородни ценности и отношения, резултат от съществуването на отделни субкултури. Те се идентифицират по: националност, религия, географски район, етническа принадлежност и др. Многообразието от тези групи дава възможност за сегментиране на пазара и за позициониране на продукта, така че максимално да задоволява специфичните потребности на отделните групи потребители.

Социални класи. Те представляват относително стабилни и хомогенни групи в обществото, разположени в йерархичен ред. Членовете на дадена класа имат сходни интереси, представи, ценности и поведение.

Изследванията на пазара доказват вариации в потребителското поведение, основаващи се на социалните и културни различия. Познаването им позволява на мениджърите да разработват по-целенасочени и ефективни

Фактори, обуславящи поведението на потребителя на пазара на стоки и услуги за широко потребление

Поведението на потребителите при покупка се формира като резултат от многообразие от фактори, които се групират според два основни критерия:

ü Тяхната природа и взаимовръзки: културни, социални, ситуационни, психологически и личностни.

ü Начинът и характерът на въздействието върху потребителя: персонални и междуличностни; вътрешни и външни.

Най широко използваната схема за групиране на факторите за потребителско поведение е както следва:

1. Културни фактори. Изучаването на културните въздействия върху потребителското поведение се основава на три елемента: норми на поведение; културни ценности; културни различия.

Нормите на поведение представляват установените от културата граници в човешкото поведение и функционирането на институциите. Те са прости правила, които поощряват или забраняват определено поведение в дадена ситуация. В основата им стоят културните ценности.

Културната ценност представлява широко разпространено вярване сред обществото, което утвърждава онова, което е приемливо.

Нормите и културните традиции въздействат върху поведението на отделните индивиди в различна културна среда.

2. Социални фактори. В ролята си на потребители индивидите взаимно си влияят при решението за покупка. Тези влияния могат да бъдат от страна на приятели, семейство, от страна на една или друга група от индивиди. Процесът на вземане на решение за покупка и ползване на продуктите в едно семейство е изключително сложен, разграничават се следните роли:

Ø Въздействащи – опитват се да влияят върху избора чрез представяне на информация или съвети.

Ø Портиери – контролират притока на свободна информация до този, който взема решение.

Ø Вземащи решение – упълномощени да решат кога и какво да купят.

Ø Купувачи – тези, които извършват покупката.

Ø Подготвители – тези, които адаптират продукта така, че да се използва от семейството.

Ø Поддържащи – тези, които се грижат за поддържането на дома.

Ø Разпоредители – определят кога да спре употребата на даден продукт.

3. Ситуационни фактори. Това са онези временни фактори, които определят контекста, в който се проявява потребителската активност. Тя включва фактори, които:

Ø включват времето и мястото на потребителските дейности;

Ø влияят върху потребителското потребление;

Ø невключват дългосрочните потребителски характеристики на продукта.

Маркетингът разглежда пет типа потребителски ситуации: физическо обкръжение;социално обкръжение;предназначение на покупката; време; предходните състояния.

4. Психологически фактори. Тук се включват мотивацията; възприемането; научаването и отношенията. Мотивацията е комплекс от мотиви, обуславяща определено поведение на хората. Мотиватор за потреблението на индивида са незадоволените потребности. Възприемането е процес при, които човек избира стимули от заобикалящата го среда, организира информацията от тези стимули и я интерпретира, за да получи своя ясна представа за средата. Научаването е вид поведение, което е резултат от повтарящ се опит и мисловна дейност на индивидите. Отношението е заучена склонност да се отговаря на въздействието на даден обект по определен начин. То се изразява чрез начина, по който човек мисли, чувства и действа спрямо заобикалящата го среда.

5. Личностни фактори. Те могат да се разделят на две групи: фактори свързани с обкръжаващата среда (външни) и фактори определени от вътрешната същност на човека. Тук спадат:

Ø Възраст и етап от жизнения цикъл – по голямата част от продуктовите предпочитания се формират в най-ранната възраст от живота на човека.

Ø Икономически условия – те са сред определящите потребителския избор. Основен израз на този фактор е покупателната сила на потребителя.

Ø Стил на живот – той е основен мотивиращ фактор, който е функция от индивидуалните характеристики на личността и взаимодействието и с обществената среда. Стилът на живот на дадения индивид се изразява предимно в неговите занимания, интереси, вкусове, отношения, очаквания и чувства.

Фактори, обуславящи поведението на потребителя на пазара на стоки и услуги за широко потребление

Поведението на потребителите при покупка се формира като резултат от многообразие от фактори, които се групират според два основни критерия:

ü Тяхната природа и взаимовръзки: културни, социални, ситуационни, психологически и личностни.

ü Начинът и характерът на въздействието върху потребителя: персонални и междуличностни; вътрешни и външни.

Най широко използваната схема за групиране на факторите за потребителско поведение е както следва:

1. Културни фактори. Изучаването на културните въздействия върху потребителското поведение се основава на три елемента: норми на поведение; културни ценности; културни различия.

Нормите на поведение представляват установените от културата граници в човешкото поведение и функционирането на институциите. Те са прости правила, които поощряват или забраняват определено поведение в дадена ситуация. В основата им стоят културните ценности.

Културната ценност представлява широко разпространено вярване сред обществото, което утвърждава онова, което е приемливо.

Нормите и културните традиции въздействат върху поведението на отделните индивиди в различна културна среда.

2. Социални фактори. В ролята си на потребители индивидите взаимно си влияят при решението за покупка. Тези влияния могат да бъдат от страна на приятели, семейство, от страна на една или друга група от индивиди. Процесът на вземане на решение за покупка и ползване на продуктите в едно семейство е изключително сложен, разграничават се следните роли:

Ø Въздействащи – опитват се да влияят върху избора чрез представяне на информация или съвети.

Ø Портиери – контролират притока на свободна информация до този, който взема решение.

Ø Вземащи решение – упълномощени да решат кога и какво да купят.

Ø Купувачи – тези, които извършват покупката.

Ø Подготвители – тези, които адаптират продукта така, че да се използва от семейството.

Ø Поддържащи – тези, които се грижат за поддържането на дома.

Ø Разпоредители – определят кога да спре употребата на даден продукт.

3. Ситуационни фактори. Това са онези временни фактори, които определят контекста, в който се проявява потребителската активност. Тя включва фактори, които:

Ø включват времето и мястото на потребителските дейности;

Ø влияят върху потребителското потребление;

Ø невключват дългосрочните потребителски характеристики на продукта.

Маркетингът разглежда пет типа потребителски ситуации: физическо обкръжение;социално обкръжение;предназначение на покупката; време; предходните състояния.

4. Психологически фактори. Тук се включват мотивацията; възприемането; научаването и отношенията. Мотивацията е комплекс от мотиви, обуславяща определено поведение на хората. Мотиватор за потреблението на индивида са незадоволените потребности. Възприемането е процес при, които човек избира стимули от заобикалящата го среда, организира информацията от тези стимули и я интерпретира, за да получи своя ясна представа за средата. Научаването е вид поведение, което е резултат от повтарящ се опит и мисловна дейност на индивидите. Отношението е заучена склонност да се отговаря на въздействието на даден обект по определен начин. То се изразява чрез начина, по който човек мисли, чувства и действа спрямо заобикалящата го среда.

5. Личностни фактори. Те могат да се разделят на две групи: фактори свързани с обкръжаващата среда (външни) и фактори определени от вътрешната същност на човека. Тук спадат:

Ø Възраст и етап от жизнения цикъл – по голямата част от продуктовите предпочитания се формират в най-ранната възраст от живота на човека.

Ø Икономически условия – те са сред определящите потребителския избор. Основен израз на този фактор е покупателната сила на потребителя.

Ø Стил на живот – той е основен мотивиращ фактор, който е функция от индивидуалните характеристики на личността и взаимодействието и с обществената среда. Стилът на живот на дадения индивид се изразява предимно в неговите занимания, интереси, вкусове, отношения, очаквания и чувства.

 

Специфика на поведението на пазара на организацията клиент

Поведението на потребителите при покупка се определя от процесите на вземане на решене, от основните фактори влияещи върху тяхната динамика, както и от действията на потребителите. Процесът на вземане на решение при покупка процес е интелектуален процес, който зависи от типа личност и от нейните потребности. Условно той може да се раздели на пет етапа:

1. Установяване на проблема – първата стъпка в процеса на вземане на решение при покупка е осъзнаване на разликата между желаното и реалното състояние. Когато тя е чувствителна, потребителят пристъпва към търсене на решение. Желаното състояние е резултат от: културата и социалната класа; финансовото състояние и мотиви на индивида. Факторите влияещи върху реалното състояние са: решения в миналото; индивидуалното развитие и др. Несъответствието между желани и реални условия се измерва с помощта на няколко подхода. Най често се прилага интуитивния подход при него мениджърския екип анализира съответна продуктова категория и стига до логически решения за подобряване на продукта. Основен недостатък тук е субективността в оценката. Метода на анкетното проучване преодолява недостатъка на интуитивния подход.

2. Търсене на информация от потребителя – по пътя на решаването на проблема потребителя търси информация. първоначално той се обръща към собствения си опит. Това е т.нар. вътрешно търсене. При малък личен опит и значима покупка потребителя се насочва към търсене на външна информация от: персонални източници; маркетингови източници; тестове и проби. Активното търсене на информация се определя от степента на ангажираност и зависи от продукта, пазара, конкретната ситуация, личността на потребители и взаимодействието между тях.

3. Оценка и избор на алтернативи – процесът на оценяване на различните алтернативи протича различно при всеки индивид и зависи предимно от продукта и от ситуацията. Потребителят разглежда продукта като съвкупност от свойства, някои от които приемат ролята на критерии за оценка. Критерият е дадена характерна черта на продукта, която потребителя търси като отговор на установен проблем част от критериите са свързани с обективни атрибути на стоката – цвят, цена, размер и се определят лесно от потребителя. Друга група критерии – функционалност и качество, нямат преки индикации и трудно се установяват. Често това става субективно с помощта на косвени индикации.

4. Решение за покупка и нейната реализация – след оценка на алтернативите потребителя се насочва към дадена марка продукт или услуга и формира своето намерение за покупка. Възможно е то да не се превърне в решение, поради намесата и мнението на други хора, влиянието на ситуацията или допълнително обмисляне. Намерението се трансформира в решение, ако достигне определен интензитет. Взетото решение подлежи на реализация като върху този процес могат да окажат влияние фактори от външната среда, които да стимулират или откажат потребителя от покупка.

5. Оценка след покупка – след като направят своята покупка много потребители изпитват съмнение или колебание по отношение на своя избор. Това явление се нарича дисонанс след покупката. Най често то се наблюдава при: индивиди склонни към съмнения; при покупка на стоки с потенциален риск; когато изборът е бил особено труден за потребителя. Независимо дали ще преживее дисонанс, или не, в процесът на употреба купувачът прави оценка на продукта. Тя се изгражда на съотношението очаквани/получени ползи, т.е. до каква степен продукта ще изпълни функционалното си предназначение.

Маркетолозите се интересуват, събират и ценят информацията свързана с поведението след покупка. Важна тяхна задача е предотвратяване на отрицателната реакция в потребителите и нейното разпространяване. Информацията за потребителските реакции може да служи като основа за натрупване на идеи за: нови продукти; разработване на маркетингови стратегии; повишаване степента на потребителската лоялност и привличане на потенциални клиенти.

Поведение на потребителя на пазара на стоки и услуги за широко потребление

Решаващият фактор за успеха на съвременния бизнес е целенасоченото му ориентиране към задоволяване на потребностите на купувачите. Анализът на потребностите и поведението на потребителите и тяхната динамика са ключова входяща информация за маркетинга на фирмата. Знанията за потребителското търсене са основа за разработване на маркетинговите стратегии за позициониране на продукта, сегментиране на пазара, развитие на нови продукти.

Фирмите функционират в условията на два основни типа пазари: потребителски и бизнес пазар. В известна степен пазарите си приличат, доколкото на всеки от тях купувачите вземат решение за покупка, за да отговорят на определени потребности. Същевременно те значително се отличават по своята структура, характер на търсенето, също така и по поведението на потребителите.

Категорията потребител се свързва предимно с процеса на потребление (процес включващ избор на стока или услуга, покупка, използване, поддръжка на вещите, ремонт и разпореждане), т.е. тя е по обхватна от категорията купувач или категорията ползвател.

Потребителското поведение при покупка е процес, при който се съчетават множество разнообразни фактори – от личните мотиви и потребности на купувача до социално-икономическите фактори и външните условия. Потребителското поведение е начинът, по който купувачите реагират на различните ситуации при покупка на стоки. Външният му израз са действията, които индивидът предприема на пазара; търсене; избиране; закупуване; употреба и оценка на закупения продукт. Процесите съответстващи на тези действия са сложна съвкупност от индивидуални човешки желания, възможности и ресурси.

Отделните параметри определящи поведението на потребителя, са взаимосвързани, динамични и с различна степен на значимост. Те определят спецификата на потребителското поведение като функция от три групи характеристики:

Ø характеристика на потребителя;

Ø характеристика на продукта;

Ø пазарна ситуация.

Спецификата на процеса прави невъзможно разработването на общовалиден модел на потребителско поведение. Успехът на маркетинговите решения зависи от възможностите за изследване и анализ на различните аспекти на потребителското поведение, съобразени с потребителя, паз

Стратегическа бизнес единица – същност и роля в дейността на съвременната компания. Стратегическо планиране на равнище СБЕ – ползвани техники

Концепцията за СБЕ е продукт на еволюцията на маркетинг теорията и практиката и можа да бъде квалифицирана като основен елемент в стратегическото планиране. СБЕ може да се определи като оперативна единица, обект на анализ и планиране, произвеждаща относително обособена съвкупност от продукти и услуги, продаваща на група потребители с еднакви потребности и изисквания и съперничеща си с определен кръг конкуренти. С цел да създадат и организират своите СБЕ и за да управляват ефективно цялостната си дейност фирмите следва да сегментират бизнеса си.

При своето формиране всяка СБЕ:

ü участва във формирането на ефективността от функционирането на компанията като цяло;

ü участва в оптималното разпределение на ресурсите на корпорацията;

ü участва в определянето на приоритетите по продуктови редове или по пазари;

ü участва в ефективността на осъществяваната дейност на фирмата.

Основните елементи на стратегията на СБЕ са:

ü Определяне на мащабите на дейността и мисията на СБЕ – обхваща въпросите: на какъв пазар ще оперира СБЕ; какви потребности на потребителите ще удовлетворява; към какви пазарни сегменти се насочва; какви са основните стратегически намерения през предстоящия период.

ü Определяне целите на СБЕ – включва ключовите аспекти от дейността на СБЕ и показателите, които следва да се постигнат по всеки аспект.

ü Разпределение на ресурсите – става чрез решение на висшето ръководство на фирмата относно изграждането, поддържането или закриването на определени СБЕ и определянето на финансовите средства за всяка конкретна СБЕ. Разпределението на ресурсите показва по какъв начин следва да се използват те, за да се получи максимална възвръщаемост и какви предпоставки следва да се създадат за да се реализира избраната стратегия.

Планирането на маркетинг дейността на равнище поделение или СБЕ има краткосрочен характер. Плановете най често обхващат една година или 15-18 месеца и се основават на показателя обем на продажбите. В световно ориентираните компании, в планирането на равнище СБЕ се използва много по-богат набор от показатели, осигуряващи взаимодействието между самите поделения зад граница, от една страна и между тях и корпорацията майка, от друга страна.

Планирането на дейността на СБЕ започва с определянето на нейната специфична бизнес мисия в светлината на приетата фирмена мисия. На основата на действащите изисквания, принципи и подходи се дефинират приоритетните продукти, целевите пазари, пазарните позиции и целите, които се поставят с изработвания стратегически план на бизнес дейността. Принципната схема на стратегическото маркетинг планиране на равнище СБЕ в условията на международния пазар е:

1. дефиниране на мисията на СБЕ;

2. SWOT анализ;

3. установяване на целите;

4. развитие на стратегия;

5. изработване на програма;

6. изпълнение на програмата;

7. контрол върху резултатите.

Избор на маркетингова стратегия – видове стратегии

Обект на стратегически анализ и избор на стратегии са онези проблеми от дейността на фирмите, които са непосредствено свързани с дейността им; имат дългосрочна ориентация; изпитват сериозно въздействие на неконтролируеми и многочислени външни фактори; изискват иновационни решения и крупни инвестиции; могат да осигурят рязко нарастване на доходите и рентабилността.

За реализацията на всяка дългосрочна и значима цел се разработва стратегия, която дава отговор на въпроса „По какъв начин тя може най-успешно да се осъществи?”.

Стратегиите могат да се разделят в следните нива:

Ø Генерални (корпоративни) стратегии – насочени са към реализирането на главните цели на фирмата.

Ø Функционални стратегии – насочени са към осъществяване на целите в основните сфери на организацията и управлението на фирмата – маркетинг, производствен процес, управление на човешките ресурси, иновации и инвестиции, управление на финансите.

Ø Оперативни (частни) стратегии – насочени са към постигане на целите в отделните направления (елементите) на функционалните дейности.

Подходът към избора на стратегия е в посока от общото към частното.

Ø Първата стъпка е избор на генерална (корпоративна) стратегия на фирмата за предстоящия период на нейното развитие.

Ø Втората стъпка е разработване на функционални стратегии, които по същество разделят генералната стратегия (декомпозират я) по функционален признак.

Ø Третата стъпка е разработване на оперативните (частните) стратегии и тактики, чрез които се реализират функционалните стратегии.

Така се създава своеобразен портфейл от стратегии, които определят посоките и начините на действие във всички основи направления на фирмената дейност.

Генералните (корпоративни) стратегии

Определят начина на решаване на главния проблем и определят водещата насока за развитие на фирмата. Тези стратегии могат да бъдат класифицирани по различни признаци:

v Според ситуацията, в която се намира фирмата и възможностите й за растеж стратегиите биват:

Ø стратегии за фирмен растеж, които от своя страна се разделят на: стратегии за интензивен растеж; стратегии за диференциран растеж и стратегии за интегриран растеж.

Ø стратегии за оцеляване и стабилизация, които от своя страна се разделят на: стратегии за консолидация; стратегии за увеличаване на приходите; стратегия за намаляване на разходите и стратегия за ликвидация.

v Според начина на адаптация на фирмата към предизвикателствата на външната среда стратегиите биват:

Ø Защитна (отбранителна) стратегия – търси начин за стабилизиране във външната среда и статуквото във фирмата на пазара. Малък брой продукти и услуги с доказали се методи за производство. Цели постигането на малки производствени разходи и висока ефективност при ниски продажни цени.

Ø Настъпателна (атакуваща) стратегия – стреми се към бързи промени и голямо разширяване на пазара. Диверсификация на продуктите, създаване на нови продукти с гъвкави и иновативни методи на производство.

Ø Селективна (анализаторска) стратегия – комбинира защитната и настъпателни стратегии. Основният проблем е да се осигури баланс между двете стратегии.

Ø Реагираща (контраатакуваща) стратегия – прилага се от фирми допуснали грешки в стратегическия си план. Акцентира се към нови методи и средства за производство, нови продукти и системи за обслужване на клиентите.

Ø Абсорбативна стратегия – активно изследване на външната и вътрешна среда и гъвкаво реагиране. Копиране на авангарден опит и добри практики.

v Според обекта на интервенция стратегиите биват:

Ø Продуктово-пазарни стратегии, които дават отговор на въпросите на кои пазари да оперира фирмата и какъв да бъде продуктовият й портфейл.

Ø Конкурентни стратегии, основават се на избор на конкурентно предимство на фирмата.

Функционални и оперативни стратегии

v Маркетингова стратегия – ориентирана към най-ефективно задоволяване на потребностите на потребителите. Съдържа следните основни оперативни стратегии:

Ø продуктова стратегия

Ø ценова стратегия

Ø дистрибуционна стратегия

Ø промоционална стратегия

v Производствено-технологична стратегия – осигуряване на ефективен производствен процес с използване на съвременни технологии.

Ø стратегия по доставките и резервите

Ø производствена стратегия

Ø стратегия по усъвършенстване поддръжката на оборудването

Ø технологична стратегия

Ø стратегия по контрола на качеството

v Стратегия по управлението на човешките ресурси – осигуряване развитие и мотивация на персонала:

Ø стратегия на привличане и подбор на персонала

Ø стратегия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд

Ø стратегия за оценка на трудовите постижения, обучение и развитие

Ø стратегия на заплащане на труда

Ø фирмена социална стратегия

v Иновационна и инвестиционна стратегия – за ефективно провеждане на фазите на иновация и инвестиции:

Ø стратегия за осъществяване на инвестиции

Ø стратегия за избор на инвестиционен проект

Ø стратегия за строително-монтажните работи

Ø амортизационна стратегия

Ø стратегия за противодействие на бизнес риска

v Организационно-управленска стратегия – ефективен управленски процес, мотивация и рационално използване на административно-управленския персонал:

Ø стратегия за информационно осигуряване на управленския процес

Ø стратегия за организационно-структурно устройство на фирмата

Ø стратегия за оперативно управление на административно-управленския персонал

Ø стратегия за осъществяване на контролната функция в управлението

v Финансова стратегия – най-ефективно използване на финансовите ресурси на фирмата:

Ø стратегия на капиталовата структура

Ø стратегия на финансиране на бизнеса

Ø приходно-разходна стратегия

Ø стратегия на ликвидността

Ø стратегия на бюджетиране

Формулирането на функционалните и оперативни стратегии изисква участието на всички нива на фирменото управление.

Маркетинг обкръжение – същност и фактори на маркетинг обкръжението

Маркетинговата обкръжаваща среда се състои от пет елемента: контролируеми фактори, неконтролируеми фактори, организационно ниво на успех или неуспех в постигане на целите, информация и адаптация.

Контролируемите фактори са обект на стратегията, която се провежда от фирмата и нейните маркетолози. Висшият мениджмънт решава въпроси по отношение на бизнеса, цялостните цели и роля на маркетинга, както и на другите бизнес функции и корпоративна култура. Тези решения имат отражение върху всички аспекти на маркетинга. Сред маркетинговите вътрешни контролируеми фактори са: репутацията и известността на фирмата, пазарния дял, утвърдеността на търговската марка, производствените разходи, ефективността на екипите по продажбите и звеното по проучвания и внедряване на иновации, географските предимства и разполагаемите суровини. Вътрешните финансови предимства могат да се изразят в достъпни капитали на ниска цена, висока доходност финансова стабилност. Производствените вътрешни фактори са добре оборудваните производствени мощности, икономии от мащаба, капацитет да се поеме търсенето, мотивирана работна сила, навременна доставка, развитие на технически и производствени умения. Важни са организационните вътрешни фактори – лидерство, способни мениджъри, предприемаческа ориентация, скорост на реакция към променящите се условия, гъвкавост, приспособимост.

Всички организации действат в обкръжаваща среда съставена от шест неконтролируеми променливи: пазарно търсене, конкуренция, юридическо и политическо регулиране, социални и етични норми, технологични промени. При това следва да се има предвид, че:

Ø Търсенето на потребителски стоки и услуги се влияе силно от условията в националната икономика и лихвените проценти.

Ø Трябва да се отчитат законодателните изисквания

Ø Динамиката на конкуренцията постоянно влияе върху пазарния дял на компанията

Ø Новите технологии дават възможност фирмата да диференцира продуктите си, така че да намали производствените си разходи.

Неконтролируемите фактори на средата, в която действат организациите са: пазарно търсене, политически условия, правни социални и етични норми, технологични промени, конкуренция, икономически фактори, независимостта на медиите. За тези фактори е характерно, че те действат еднопосочно, защото влияят върху организацията, но немогат да бъдат контролирани от която и да е фирма и нейните служители. Фирмите трябва да се съобразяват с тях, за да постигнат набелязаните цели.

Равнището на успехи и неуспехи на фирмата при постигане на фирмените и цели зависи от това, до колко добре организацията се насочва и прилага решения относно контролируемите фактори и от въздействието на неконтролируемите фактори върху маркетинговия план. Когато се прилага маркетинговата стратегия, фирмата трябва да разполага с информация за неконтролируемите фактори от заобикалящата среда и цялостното предполагаемо маркетингово поведение на фирмата, и да адаптира стратегията се така, че тя да отговаря на околната среда, докато продължава да реализира сравнителните си предимства.

Информацията като елемент на обкръжаващата среда се схваща като обективна информация за заобикалящата среда на организацията, за дейността на организацията и за това доколко добре се възприемат различните аспекти на маркетинговия план.

Адаптацията е също основен елемент на маркетинговата обкръжаваща среда и като такъв тя представлява отговор на фирмата на особеностите на заобикалящата среда, докато самата фирма продължава да подобрява и прилага своите различни сравнителни предимства, включително търсенето на нови възможности.

Питър Дракър дава определението „епоха без закономерности” именно защото днес динамиката на изменение на неконтролируемите фактори на маркетинговата обкръжаваща е голяма, промените са бързи и неочаквани и до голяма степен непредсказуеми.

Дълбоките изменения в начина на действие и динамиката на факторите на средата, налагат фирмите да преоценят своите стратегии, да предефинират своите приоритети и да променят моделите на управление. Основните промени в маркетинговата заобикаляща среда са свързани с технологиите, икономиката и пазарите и конкуренцията.

Стратегическо маркетинг планиране – същност и цели. Ситуационен (SWOT) анализ. – същност, цели, обекти и развитие.

Стратегическото планиране определя какви маркетингови действия да бъдат предприети, кога тези действия са необходими, кой е отговорен за провеждането им, кога и как ще бъдат завършени, как ще бъдат координирани. Стратегическото планиране дава насока на един йерархичен процес, изяснява целите, стимулира кооперирането между отделите, фокусира се на силните и слабите страни, както и на възможностите и заплахите, проучва алтернативите, подпомага разпределението на ресурсите и определя стойността на получените резултати.

Тъй като организацията не може да контролира средата, в която функционира, тя е принудена да променя и адаптира методите си на действие. Например, фирмата няма контрол върху нивото и естеството на конкуренцията или равнището на техническия прогрес. Но има контрол върху собствените си инициативи по отношение на марките, ценообразуването, дистрибуцията, стимулирането на продажбите и пазарното позициониране.

Трите основни групи проблеми, свързани с маркетинговите стратегии са: маркетингова сегментация, маркетингов микс и стратегии на растежа.

Фирмените маркетингови планове могат да бъдат краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Те могат да бъдат за всеки по-важен продукт, представени като един организационен маркетингов план, или да се разглеждат като част от общия бизнес план. Може да се използва мениджмънт „отгоре-надолу”, или „отдолу-нагоре”.

Интересите на маркетинга и на другите функционални области във фирмата трябва да се напаснат в стратегически план. Конфликтите между отделите могат да бъдат преодолени чрез подобряване на комуникациите, наемането на персонал с по-широки интереси, създаването на координационни програми за развитие на отделите и изясняване на целите на отделите.

Процес на стратегическо планиране във фирмата:

Бизнес мисия Анализ на външната среда + Вътрешнофирмен анализ

Формул. на цел Формулиране на стратегия Формул. на програма

Реализация Обратна връзка и контрол.

При този процес фирмата преминава през следните етапи на стратегическо планиране:

Първо, фирмата определя мисията на организацията, нейните дългосрочни намерения към определен вид бизнес и пазарен дял.

Второ, фирмата създава стратегически бизнес единици.

Трето, поставят се количествени и качествени маркетингови цели.

Четвърто, чрез ситуационен анализ фирмата определя вътрешните си силни и слаби страни, както и външните възможности и заплахи.

Пето, фирмата развива маркетингова стратегия, която определя начина, по който маркетинговия микс ще се използва за привличане и задоволяване на целевия пазар и ще се постигнат целите.

Шесто, фирмата използва тактически планове, за да определи краткосрочните действия, които се налагат, за да бъде приложена дадена стратегия. На този етап специфичните заадачи, времевия хоризонт и локализацията на ресурсите се разпределят на операции.

Седмо, фирмата наблюдава резултатите чрез сравнение на постигнатото и планираното. Корекции се правят тогава, когато е необходимо.

Различните по размер и предмет на дейност фирми провеждат по различен начин стратегическото планиране и маркетинг.

SWOT анализът е широко популярен базисен метод за стратегически ситуационен анализ, чрез който се разкрива и прогнозира положително или отрицателно влияние на факторите на външната среда върху фирмата, а също така и нейния вътрешен потенциал за използване на благоприятните възможности за противодействие срещу опасностите, рисковете и трудностите идващи от външната среда.

SWOT Strengths, Weaknesses, Opportunities, Threats

Силни страни и Слаби страни (вътрешно фирмени фактори)

Възможности и Заплахи (фактори на външната макро и микро среда)

Основните задачи на SWOT анализа са:

1. Да се извлекат и степенуват, според силата на положителното им въздействие върху бизнеса, благоприятните възможности на външната средал

2. Да се идентифицират и степенуват, според силата на отрицателното им въздействие върху бизнеса заплахите (опасности, трудности) на външната среда.

3. Да се определят и приоретизират най-важните силни страни на фирмата, посредством които тя ще формира своята конкурентоспособност.

4. Да се разкрият най-съществените слаби страни на фирмата, които ако не бъдат преодолени могат да доведат до фатални последици.

5. Да се определи ситуацията, в която попада фирмата от гледна точка на различните съчетания и взаимодействия между силни и слаби страни, възможности и заплахи.

6. Да се обобщят резултатите от ситуационния анализ, да се направят съответните изводи и заключения и да се формулират стратегически решения.

Резултатите от SWOT анализа служат за:

Ø Оценка на бизнес идеята и шансовете за стартиране на нов бизнес.

Ø Определяне на мисията (визията), целите и стратегиите на новосъздаваща се или действаща фирма при разработването на стратегически бизнес планове.

Ø Проучване и анализ на конкуренцията и избор на конкурентна стратегия.

Ø Подготовка и реализация на програми и проекти.

Ø Вземане на важни стратегически и организационно структурни решения.

Обект на SWOT анализа са факторите на вътрешната и външната обкръжаваща среда на фирмата. Като при анализа се спазва посоката от общото към частното. Най-напред се анализират факторите на макросредата с косвено въздействие; следваща стъпка е анализът на факторите на микросредата и въздействието им върху фирмата. След анализът на факторите на външната макро и микро среда, се извършва анализ и оценка на вътрешнофирмените фактори.

От цялата съвкупност от фактори се прави избор на онези от тях, коиро имат първостепенно значение и влияние върху бизнеса.

Маркетинг – същност в качеството му на концепция за фирмено управление

Съществуват множество формални дефиниции за маркетинг: „Маркетингът е управленски процес, отговорен за идентификацията, предвижването и задоволяването на изискванията на клиентите с цел печалба”.

Маркетингът е бизнес философия и активен процес. Най-популярните определения за него са:

· Човешка дейност, насочена към задоволяване потребностите на клиентите и техните желания, чрез процеса на размяна, предоставяйки на потребителите облаги, които задоволяват желанията им срещу заплащане и печалба.

· Процес на планиране, ценообразуване, промоция и дистрибуция на стоки, идеи и услуги за създаване на размяна, която да удовлетворява отделните индивиди и организации.

· Управленски процес, отговорен за идентификация, предвиждане и задоволяване на изискванията на клиентите с цел печалба.

· Маркетингът е процес на представяне на подходящата стока, подходящия пазар, в подходящото време и на подходящата цена.

· Освен като важна бизнес функция, маркетингът е и организационна философия – концепция, подход и поведение по отношение на начина, по който организацията се управлява и насочва.

· Маркетингът е пазарно ориентирана концепция за управление на фирмата.

Маркетинговата концепция е бизнес философия, която Филип Котлър описва по следния начин: „Маркетинговата концепция е управленска ориентация, според която ключова задача на организацията е да определи нуждите, желанията и ценностите на целевите пазари и да адаптира организацията така, че тя да доставя желаното задоволство по-ефективно от конкурентите и да създава печалба.

Класическият комплекс за маркетингово въздействие, наречен маркетинг-микс, обобщаващ в себе си продуктовата, пласментната, ценовата и комуникационната (промоционална) политика – наречени „четирите Р” (Product, Place, Price, Promotion), в наше време се допълва от поне още три „Р” – People, Physical evidence и Process. People – това е екипът от хора, които осигуряват продукта. Physical advance са материалните средства за възможността продукта да бъде доставен и ползван Process е начинът на предоставянато на услуги като комплекс от дейности.

Има автори, които добавят към микса Power – силата, властта и PR – връзките с обществеността, като отделен елемент, не представляващ интегрална част от маркетинговите комуникации. За различните стоки се определя различно отношение на тези елементи. Доколкото желаният комплекс от идеи се изменя се изменя и маркетинговия микс.

Могат да бъдат определени три основни области на маркетинга:

· Потребителски маркетинг – транзакциите между компаниите и крайния потребител.

· Организационен маркетинг – двете страни по процеса на обмяна са организации (още се нарича business to business marketing)

· Социален маркетинг – свързан е с дейността на нестопанските организации.

В обобщение може да се предложи следното определение: Маркетингът е социален процес, насочен към задоволяване на нуждите и желанията на индивидите и организациите, чрез създаването на свободна конкурентна размяна на продукти и услуги, които генерират стойност за купувача.

Ролята на маркетинга при пазарна икономика е свързана с организиране на свободна и конкурентна размяна, която да осигурява ефективно съответствие на търсенето и предлагането на стоки и услуги. Това изравняване изисква съответствие на две нива:

· Организация на размяната – физическият поток от стоки. Това се към процеса на дистрибуция, чиято задача е да придвижва продукта от етапа на производство до етапа на консумация. Този поток създава три основни вида полезност – пространствена, времева и на състоянието.

· Организация на комуникацията – потокът от информация (при типичния пазар се наблюдават седем вида комуникационни потока).

Маркетингът е поведение на размяна, чиято задача е изработването на възможности за размяна, приемливи за различните заинтересовани страни (работници, акционери, банкери, търговци, потребители и т.н.), които отделят време, средства и ресурси получавайки в замяна пари, краен продукт, лична облаг

Page 5 of 12
FaLang translation system by Faboba